Стига подмяна на понятията. Стига удобни експертни тези
От 35 години съм в лекарствоснабдяването.
Не съм научила този бизнес от конференции, презентации и публични дискусии. Познавам го през реалната работа, през отговорността и през последствията от решенията, които други вземат.
И днес виждам нещо, което не мога да подмина.
Под лозунга „борба с лекарствения недостиг“ се прави опит да се сближат две съвсем различни дейности – верификацията на лекарствата и мониторингът на лекарствения пазар.
ВЕРИФИКАЦИЯТА НЕ Е МОНИТОРИНГ
Верификацията проверява автентичността на опаковката. Мониторингът трябва да установява какво реално се произвежда, доставя, съхранява, търси и отпуска.
Това са различни процеси, различни данни и различни отговорности.
И нека никой не твърди, че това е просто мое лично мнение.
В годишния доклад на EMA за 2025 г. изрично е посочено, че данните от европейската система за верификация сами по себе си имат ограничена стойност за мониторинг на наличностите и не могат да заместят отчетността на фармацевтичната индустрия.
Тогава защо толкова настойчиво се търси разширяване на употребата на тези данни?
Кой ще ги използва? За какви цели? При какви гаранции? И кой ще носи отговорност за достоверността на изводите?
Още по-неприемливо е, че с промените в ЗЛПХМ се предвиждат нови задължения за дистрибуторите, без общественият дебат да е изяснил достатъчно правното основание, пропорционалността и реалната полза от всяко ново изискване.
Аз не говоря от името на всички дистрибутори. Говоря от позицията на човек, който 35 години е работил в този сектор и знае колко лесно едно административно решение може да затрудни реалното лекарствоснабдяване.
Искам да попитам и нещо друго.
Когато се организират форуми за бъдещето на здравеопазването, когато се обсъждат нови системи, нови функции и нови правомощия, защо не се представят пред обществото в пълнота финансовите, институционалните и професионалните зависимости на всички участници?
Кой финансира? Кой управлява? Кой предлага? Кой получава достъп до информацията? Кой печели нови правомощия?
Това са въпроси за прозрачност, а не лични нападки.
Не може да се говори за защита на пациента, докато се пренебрегват последиците за хората и компаниите, които реално осигуряват лекарствата.
Не може да се представя един информационен инструмент като универсално решение на проблем, който има производствени, икономически, логистични и регулаторни причини.
И не може експертността да се измерва с броя на конференциите, в които участваш.
След 35 години в този сектор няма да приема подмяна на понятия, подмяна на отговорности и решения без достатъчна прозрачност.
Искам законност. Искам истински мониторинг. Искам отговорност. Искам да знам кой и в чий интерес променя правилата.
Защото лекарствата са за пациентите, а не за нечии институционални или икономически амбиции.
Аделина Любенова









