След всеки пожар в склад за пластмасови отпадъци обществото вижда гъстия черен дим. Това, което остава невидимо, е далеч по-опасно – токсичните вещества, които навлизат във въздуха, почвата и водата, а впоследствие и в човешкия организъм.

При изгарянето на пластмаси се отделят бензен, диоксини, фурани, полициклични ароматни въглеводороди, фини прахови частици и множество други токсични съединения.

Някои от тях са канцерогенни, други увреждат нервната, дихателната и имунната система, а ефектите могат да се проявят както непосредствено, така и години след експозицията.

Бензенът е сред най-опасните вещества. Той е доказан канцероген и е свързан с повишен риск от развитие на левкемия и други заболявания на кръвотворната система. Дори краткотрайното излагане на високи концентрации може да причини главоболие, замайване, гадене, дразнене на очите и дихателните пътища, кашлица и затруднено дишане. Най-уязвими са децата, бременните жени, възрастните хора, хората с астма и хронични белодробни заболявания, както и пожарникарите и всички, участвали в овладяването на пожара.

Една от най-големите грешки е да се смята, че рискът приключва, когато огънят бъде изгасен. Замърсяването може да остане в околната среда дни, седмици, а при някои вещества – и значително по-дълго. Ето защо след подобни инциденти е необходимо не само потушаване на пожара, но и активно наблюдение на качеството на въздуха, почвата и водите, както и проследяване на здравния риск за населението.

Гражданите трябва да получават навременна и прозрачна информация. При наличие на замърсяване е препоръчително да ограничат престоя на открито, да затварят прозорците, да избягват физическо натоварване навън и незабавно да потърсят медицинска помощ при поява на задух, силна кашлица, болка в гърдите или други тревожни симптоми.

В подобни ситуации фармацевтите могат да бъдат много повече от специалисти, които отпускат лекарства. Те са най-достъпните здравни професионалисти за голяма част от населението. В аптеките хората търсят първия съвет. Именно там могат да получат информация кои симптоми са тревожни, как правилно да използват предписаните инхалаторни медикаменти, как да предпазят най-уязвимите членове на семейството и кога самолечението вече не е достатъчно. В редица европейски държави фармацевтите са активна част от системите за обществено здраве и реагиране при извънредни ситуации.

Международната практика показва, че успешното управление на подобни кризи изисква координация между здравните институции, еколозите, токсиколозите, общопрактикуващите лекари, болниците, фармацевтите, местната власт и службите за гражданска защита. Данните за качеството на въздуха се публикуват в реално време, извършва се оценка на здравния риск и се издават ясни препоръки към населението.

Точно това е философията на концепцията „Едно здраве“ (One Health) – здравето на хората, животните и околната среда е неделимо. Всеки екологичен проблем неизбежно се превръща и в здравен проблем. За съжаление, в България този модел все още не е развит в достатъчна степен. Липсват устойчиви механизми за координация между институциите, системен обмен на информация и активно участие на всички здравни професионалисти в управлението на подобни рискове.

Всеки подобен пожар е предупреждение. Необходима е не само бърза реакция на огъня, а и дългосрочна грижа за здравето на хората. Обществото има право на навременна информация, научно обосновани решения и работеща система, която поставя превенцията пред реакцията.

Истинската защита на общественото здраве започва много преди първия пациент да прекрачи прага на лечебното заведение. Тя започва с подготовката, с координацията между институциите и с разбирането, че здравето на човека и състоянието на околната среда са неразривно свързани. Това е същността на „Едно здраве“ – подход, който вече не е избор, а необходимост.