В продължение на десетилетия медицината се стреми да диагностицира заболяването, да контролира симптомите и да забавя неговото развитие.
Регенеративната медицина поставя един различен въпрос: можем ли да възстановим структурата и функцията на увредените клетки и тъкани?
Това е една от областите, в които фундаменталната клетъчна биология все по-бързо се превръща в клинична медицина.
Клетката не е просто градивна единица на организма. Тя е динамична система, която комуникира, реагира на средата, произвежда енергия, поправя увреждания, дели се, старее и в определени условия губи своята функция.
Именно разбирането на тези процеси е в основата на регенеративната медицина.
Днес учени и клиницисти развиват подходи, базирани на:
NIH определя регенеративната медицина като направление, насочено към възстановяване или заместване на увредени клетки, тъкани и органи.
Това вече не е само визия за бъдещето.
Клетъчни и генни терапии имат реални клинични приложения, а много други технологии се оценяват в клинични изпитвания. WHO посочва приложения на клетъчни, тъканни и генни терапии при определени онкологични и хематологични заболявания, наследствени болести и други специфични медицински състояния.
В Mayo Clinic изследователски програми проучват възможността стволови клетки да участват в заместване, възстановяване, препрограмиране или обновяване на увредени клетки, включително при заболявания на сърцето, белия дроб и черния дроб.
Една от важните промени в науката е, че изследователите вече не разглеждат клетката изолирано.
Значение имат не само самите клетки, а и микросредата около тях, междуклетъчната комуникация, екстрацелуларният матрикс, имунните механизми и възпалителните сигнали. В UCL например се използват 2D и 3D модели и орган-специфични матрици, за да се изследва поведението на клетките и възстановяването на тъканите.
Това променя един фундаментален въпрос:
Не само „Какво уврежда клетката?“, а „Какво определя способността ѝ да запази функцията си и да участва във възстановяването?“
Именно тук се срещат клетъчната биология, биологията на стареенето и регенеративната медицина.
Това е една от следващите големи научни граници.
Съвременната биология разглежда стареенето като съвкупност от взаимосвързани молекулярни и клетъчни промени, сред които митохондриална дисфункция, клетъчно стареене (senescence), геномна нестабилност, нарушения в протеостазата, хронично възпаление и променена междуклетъчна комуникация.
Точно затова регенеративната медицина и науката за дълголетието все повече се доближават.
Не с обещанието за „вечна младост“, а с много по-сериозния научен въпрос:
Можем ли по-дълго да съхраним функцията на клетките и тъканите и един ден по-прецизно да възстановяваме част от загубената функция?
Отговорът все още се търси.
Защото клетъчното здраве не трябва да бъде поредната wellness мода.
То трябва да бъде знание.
Това не означава, че хранителна добавка или промяна в начина на живот може да се нарича „регенеративна терапия“. Напротив, разграничението е важно. FDA предупреждава за нерегламентирани клетъчни и тъканни продукти, предлагани с недоказани лечебни твърдения.
„Клетъчно здраве“ има друга мисия: да направи съвременната наука за клетката разбираема за хората.
Защото медицината се променя.