От „Горската аптека“ до реалната фармация: Защо помощник-фармацевтите заслужават повече права?

Казвам се Лидия Янчева и съм помощник-фармацевт от 5 години.

Още като дете любимата ми приказка беше „Горската аптека“ – историята, в която Баба Костенурка лекуваше всички животни в гората с грижа и знание. Тази приказка ме вдъхнови да избера професия, в която мога да помагам на хората, да ги консултирам и да се грижа за тяхното здраве.

Най-голямото удовлетворение за мен е, когато пациентите се върнат и кажат:
„Това, което ми препоръчахте, наистина ми помогна! Чувствам се страхотно!“

Тези думи ми дават сили да продължавам напред. Но въпреки всичко, нашата роля в аптеката остава силно ограничена.

Проблемът: Защо помощник-фармацевтите са с вързани ръце?

Учим същите дисциплини като магистър-фармацевтите, познаваме лекарствата, тяхното действие и взаимодействие, можем да дадем правилната консултация.

Но нямаме право да отпускаме лекарства без присъствието на магистър-фармацевт.

Това означава, че дори при липса на магистър-фармацевт, пациентите остават без нужните им медикаменти.

В малките населени места, където няма достатъчно фармацевти, достъпът до лекарства става още по-труден.

Тази ситуация създава излишни пречки както за нас, така и за пациентите. Ако ние сме обучени и способни да предоставяме качествена фармацевтична грижа, защо законът ни ограничава?

Време е за промяна! Помощник-фармацевтите трябва да имат повече права!

Да могат да отпускат лекарства, когато в аптеката няма магистър-фармацевт

Да бъдат признати като ключова част от системата на здравеопазването

Да продължат да се обучават и развиват, за да предлагат още по-добра фармацевтична грижа

„Фармацията не е просто продажба на лекарства – тя е знание, отговорност и грижа за пациентите. Ние сме готови да поемем тази отговорност, но за да го направим, трябва да получим необходимите права.“

Време е да се чуе гласът на помощник-фармацевтите! Подкрепете нашата кауза!