„Недостигът на медикаменти не е новост. Но това, което се случва сега, е притеснително – липсват лекарства, които са жизненоважни. За съжаление, вече говорим за липса на медикаменти, които нямат заместители.“ Като магистър-фармацевт и собственик на семейни аптеки в Ямбол, Константин Попов ежедневно се сблъсква с болката и безсилието на пациентите, когато предписаният им медикамент просто го няма.

„Лекарите са принудени да сменят терапии. Предписват нов медикамент, но и той често липсва. Това е мъчително за пациента – не просто физически, а емоционално и финансово.“

Има лекарства, които не можеш да замениш. И няма време за грешки или забавяне. Особено когато става дума за хронични заболявания, психично здраве, сърдечно-съдови или онкологични състояния.

„Трябва да спрем с това да се надяваме, че нещата ще се оправят от само себе си. Време е да поставим проблема с недостига на медикаменти на национално ниво. Да има регистър, координация, контрол и предвидимост.“

Това не е просто търговски дефицит – това е проблем на достъпа до здравеопазване. И той изисква конкретни решения от институциите, в партньорство с нас, фармацевтите на терен.

„Всеки човек заслужава сигурност в терапията си. И фармацевтите сме тук, за да го подкрепим – но имаме нужда от система, която работи, а не от постоянни кризи и временни решения.“