Инициативният комитет от магистър-фармацевти проведе заседание, на което бяха приети решения по най-важните теми за семейните аптеки и техните пациенти. Зад всяко решение стои един и същи въпрос — как да се гарантира, че българският пациент получава навременна, качествена и достъпна грижа, независимо къде живее.
Семейните аптеки са най-близката точка за здравна грижа за милиони хора в страната. Те не са вериги, не са корпорации — те са магистър-фармацевти, които познават своите пациенти по име, знаят историята им и носят лична професионална отговорност за всяка консултация. Именно те осигуряват достъп до лекарства и фармацевтична грижа в малките населени места, където няма друга алтернатива.

Прието е да се работи за въвеждане на справедлив ценови модел на лекарствата, основан на реалната им терапевтична стойност — защото сегашната система създава непредвидимост и застрашава достъпа на пациентите до ефективно лечение.

Особен акцент беше поставен върху превенцията като недостатъчно развит, но ключов стълб на фармацевтичната грижа. Прието е аптеките да бъдат интегрирани като достъпни здравни точки за превенция и ранна интервенция — с кампании за отказ от тютюнопушене, скрининг дейности и здравно образование по утвърдени европейски практики. Семейната аптека е първото място, до което пациентът стига — и това я прави естествен партньор в грижата за здравето още преди да се е стигнало до лечение.
Алармирано е за сериозен недостиг на фармацевтични кадри и е поет ангажимент семейните аптеки да участват активно в обучението на бъдещите фармацевти — защото качеството на грижата за пациента започва от качеството на подготовката.

Стартира партньорство с италианската организация на семейните аптеки Федерфарма с цел обмен на добри практики и устойчиви модели за развитие на фармацевтичната грижа в Европа.

Поет е ангажимент за активен диалог с Министерството на здравеопазването и регулаторните институции с конкретни предложения за подобряване на нормативната рамка и защита на независимите аптеки — особено в малките общности.

Семейните аптеки не искат привилегии. Искат условия, при които могат да продължат да се грижат за своите пациенти — отговорно, компетентно и без да се налага да избират между икономическото оцеляване и професионалната етика.