На 13 юни в Белчин се събираме на годишното заседание на Инициативния комитет от магистър-фармацевти — хората, които всеки ден стоят най-близо до пациента и най-често поемат първия удар от проблемите в здравната система.

Защото когато човек не може да намери лекарството си, той отива в аптеката. Когато има въпрос за лечението си, пита фармацевта. Когато възрастен човек остане сам с болестта си, често единственият здравен специалист, когото вижда редовно, е магистър-фармацевтът от кварталната аптека.

Семейната аптека е много повече от място за отпускане на лекарства. Тя е доверие. Тя е грижа. Тя е сигурност.

 Но тази система на доверие днес е поставена под сериозно изпитание.

Недостигът на лекарства продължава. Фармацевтите обясняват защо важни медикаменти липсват, защо пациентите обикалят от аптека на аптека. Зад всяка липсваща опаковка стои човек. Стои тревога. Стои здравен риск.

Важно е да се разбере нещо, което много хора не знаят — семейната аптека няма друг вид финансиране освен от продажбата на лекарства. Тя не е част от верига, която има собствено производство, дистрибуция и десетки аптеки. Тя е самостоятелен малък бизнес, воден от магистър-фармацевт, който е едновременно собственик, консултант и здравен специалист. Веригите имат вертикална структура и могат да печелят на всяко ниво от производството до рафта. Семейната аптека разчита само на лоялните пациенти.

Семейната аптека покрива лекарствата на здравноосигурените пациенти със собствени средства и чака 45 дни, за да й бъде възстановена сумата от Здравната каса — през това време собственикът продължава да плаща заплати, осигуровки, наем и вноски по кредити. На практика това означава, че една трета от месеца семейната аптека работи на загуба.

Затова когато условията се влошават, семейните аптеки са първите, които усещат удара. И когато те затварят, пациентите в малките градове и села остават без единствената здравна точка в общността си.

Секторът има нужда от реална реформа, а не от поредното отлагане. Реформа, която да осигури справедлив модел на работа и устойчивост за независимите аптеки. Реформа, която да даде шанс на младите магистър-фармацевти да останат в България и да виждат перспектива в професията си. Реформа, която да защити аптеките в малките населени места.

Проблемите са известни. Решенията са предложени. Но чуваемостта към хората от практиката все още не е достатъчна.

А времето не работи в полза на пациентите.

Когато липсва лекарство, първо звънят в аптеката. Когато човек не разбира терапията си, първо пита фармацевта. Когато възрастен човек остане сам със заболяването си, често единствената му опора е семейната аптека.

Ако позволим семейната аптека да отслабне, няма да загубим просто поредния малък бизнес. Ще загубим една от най-близките до пациента части на здравната система.

Време е държавата да чуе гласа на семейните фармацевти.